Родителите не разбират какво искат тийнейджърите. Защо

Ново проучване доказа, че тийнейджърите се нуждаят от толкова подкрепа и любов, колкото и малките деца, но не ги получават. Повечето от тях са недоволни от това колко малко внимание им обръщат родителите.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ проведе проучване сред юноши на възраст 12-17 години и техните родители и стигна до това разочароващо заключение. Едва 27,5% от подрастващите съобщават, че получават достатъчно подкрепа от родителите си, на останалите 72,5% тя наистина им липсва.
В същото време 76,9% от родителите смятат, че обръщат достатъчно внимание на децата си в тийнейджърска възраст.
Резултатът от изследването не се влияе от това към каква социална група, националност и раса принадлежи семейството. Отговорите са еднакви почти навсякъде.

Защо се случва това

Майка прегъща дъщеря си. Снимка: Getty

Много родители сами започват да се дистанцират от децата, когато те влязат в тийнейджърска възраст, вярвайки погрешно, че сега те нямат нужда от всички тези прегръдки и обич.
Юношите наистина започват да реагират по-остро на всяко докосване и тадиционен въпрос: „Как мина денят ти?“, „Добре ли си?“
И в отговор най-често чуват въздишка или жест на досада.
Затова много родители се отказват да водят такива диалози и смятат, че е най-добре да оставят детето само. Но това е голяма грешка.
Тийнейджърите, които могат да разчитат на родителска подкрепа по всяко време, не са така склонни да изпитват тревожност, депресия и безсъние. Изследванията показват, че тези, на които им липсва внимание, могат да се окажат социално изолирани или жертви на тормоз.

„Докато тийнейджърите изследват себе си, развиват независимост и се учат да управляват емоциите си, те се нуждаят от подкрепа. Но тя е различна в сравнение е тази, която са търсили в детството си. Това може да обясни несъответствието между това, в което родителите и техните тийнейджъри вярват,” Арън Уайнър, Ph.D., психолог от Илинойс.

Възниква въпросът: как тогава да обърнем внимание тийнейджъра, без да срещнем съпротива?

Как да го подкрепяме

Майка бърше сина си с хавлия. Снимка Getty

Важно е да промените подхода си към родителството. Тийнейджърът не се нуждае толкова от инструкции, колкото от съвет. В този момент за него е важно да се отсели от родителите си и да формира свои собствени възгледи за живота.

Станете активен слушател

Тийнейджърите не искат да слушат родителите си, напротив, те самите искат да споделят своите преживявания. Всичко, от което се нуждаят, е да бъдат изслушани с внимание, да не чуват груби обвинения и да не им „лепим етикети“ особено пред приятелите.
Така че се научете активно да ги слушате и да не ги съдите.

Избягвайте грубите изказвания

Тийнейджърът може да направи някаква пакост - да извърши действие, което искате да осъдите и санкционирате. Но, за да съхраните доверието помежду си, отраничете реакциите си. Ако остро критикувате това, което той ви казва, лесно можете да разрушите крехкия мост помежду ви.
И следващия път той може да не дойде при вас с проблем от страх от негативна реакция. А как ще реши сам проблема си е голям въпрос.

Питайте директно

Ако се чудите как точно да го подкрепите, попитайте директно: „Какво не правя достатъчно добре? Какво друго мога да направя, за да се чувстваш подкрепян от мен?“

Дайте му лично пространство

Тийнейджърът се учи на независимост. Във всяко едно отношение. Затова ви се струва, че се отдалечава. Той просто се учи да бъде възрастен, а възрастните не разчитат на мнението на другите за всичко, нали?
Дайте му лично пространство, не се натрапвайте и не се намесвайте с непоискани съвети.
Тийнейджърите се нуждаят от свободата да вземат свои собствени решения, дори ако последствията са ужасни. Така се учат да носят отговорност за действията си. 

Намерете обща дейност

Вие и вашият тийнейджър трябва да имате някакъв ритуал, който да ви обедини.
Измислете нещо, което ще ви достави удоволствие и на двамата.

Това може да бъде разходка с колата, пътешествие сред природата, посещение на мач, приготвяне на вечеря и т.н.

По материали на Parents, Мона Василева